Конституция на Република България е основният закон на Република България. Приета е на 12 юли 1991 г. от 7-то Велико Народно събрание.
Според нея България е парламентарна република. Тя е единна държава, в която не се допускат автономни териториални образувания.
Конституцията установява основните принципи, върху които се изгражда политическата система на обществото - политически плурализъм, разделение на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Тя определя най-важните институции в държавата: Народно събрание, Министерски съвет, Президент, съдебна система и органите на местното самоуправление.
В нея са посочени принципите на демократичната избирателна система - общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване, определени са формите на собственост - частна и публична, основните права и свободи на гражданите и основните задължения на гражданите, държавният герб и печат, химнът, знамето и столицата на Република България.
След изменения в предходната Конституция, приети през пролетта на 1990 г. и Закон за избиране на Велико народно събрание, последното приема КР България за около година. Четвъртото гласуване (чрез подписване) завършва на 12 юли 1991 г., на следващия ден КР България е обнародвана и влиза в сила.
